Как да преценим дали нашето дете страда от стомашен рефлукс?

Връщането на стомашно съдържимо от стомаха към хранопровода се нарича "Гастро-езофагеален рефлукс" ( или ГЕР). В повечето случаи това е физиологичен ( т.е. естествен ) процес, който се проявява от време – навреме, както при възрастни, така и при деца, и дори не подозираме, че се случва. Физиологичният рефлукс не създава проблеми в естественото развитие на детето.

Тъй като стомашното съдържимо има характер на киселина, то попадайки в хранопровода и задържайки се дълго време там, може да доведе до развитието на болестно състояние, което ние често наричаме с безобидното име "киселини". Усещане за парене зад гръдната кост, усещане за кисел вкус в устата или връщане на стомашно съдържимо към устата, усещане за общо неразположение или отпадналост са най-честите симптоми на това заболяване.

Поставянето на диагнозата при възрастни е много по-лесно и заболяването се среща често, но диагностицирането на болестния стомашен рефлукс при деца, понякога, е много трудно.

Обичайно при кърмачета се наблюдава повръщане, което не представлява болестно състояние и, обикновено, отзвучава към края на първата година.

Развитието на болестно състояние при кърмачетата, свързано с "киселини", се подозира когато повръщането е свързано и с проявата на други симптоми, като:

1. забавено наддаване на тегло
2. детето е неспокойно и лесно раздразнително (често плаче без видима причина)
3. извиване на гърба и главата назад (при хранене или след хранене, особено когато се поставя в легнало положение)
4. Отказ от хранене, или плюене на храната
5. нарушения в съня, или често събуждане нощем
6. Продължително хълцане
7. предполага се, че епизодите на апнея (краткотрайно спиране на дишането) по време на сън и задавяне при кърмачетата може да са свързани с болестен рефлукс (т.е. "киселини")

По-големите деца може въобще да нямат повръщане, но съществуват признаци, по които може да се разпознае заболяването.

Тези признаци са:
● трудно преглъщане (или плюене на храната) или отказ от прием на храна
● усещане на болка при преглъщане
● прегракналост или дрезгав глас
● кисел, или горчив вкус в устата
● често оригване или хълцане, особено след нахранване
● хронична кашлица (или покашляне)
● проблеми със зъбите ("развалени зъби", кариеси и др.)
● предполага се, че инфекциите на средното ухо и синузита могат да са свързани с рефлуксна болест.

Ако Вие не сте сигурни дали Вашето дете страда от "киселини" (т.е. гастро-езофагеална рефлуксна болест), то го наблюдавайте и си водете дневник, в който да отбелязвате с какво се храни детето, какви симптоми (или наблюдавате неща, които Ви притесняват) и колко често се проявяват те (като напр. колко често детето повръща или плюе храната; колко често детето има проблеми със съня и др.). Тази информация ще помогне на Вашия личнен лекар да прецени дали детето страда от рефлуксна болест и да Ви даде подходящи съвети за лечението му.
Ако имате съмнения, че Вашето дете може да страда от "киселини", потърсете консултация с личния си лекар или педиатър.

*Настоящият текст и препоръки са изготвени според:
1. Ръководството за оценка и лечение на гастро-езофагиалния рефлукс при бебета и деца на Северо-американското и Европейското дружества по детска гастроентерология и хранене от 2009 г.; J Ped Gastroenter and Nutr 2009; 49:498-547
2. Pace Brian – JAMA 2000; 284 (3):392
3. Salvatore S et al. J Ped Gastroenter and Nutr 2005; 40:210-215
4. Orestein S. AJM 1997; 103: S114-119
5. Jones AB. Can Fem Phys 2001; 47:2045-2053
6. Tighe M, Beattie R. Arc Dis Child 2010; 95:243-244
7. Ghaem M et al. J Paed Child Health 1998; 34:160-163

Мамо, аз страдам, защото страда моето стомахче!

Изповед на едно малко дете, чието стомахче страда Защото моето стомахче страда мама се безпокои, че не искам да се храня, плюя си попарата или ям само няколко лъжички.

Баба пък казва, че съм злоядо дете!

Да, ама, като ми е кисело в устата, то храната не ми е вкусна!

Понякога се оригвам шумно. Тати казва, че било невъзпитано, но като се оригна на стомахчето ми става леко!

За хълцането да не говорим ... много е гадно!

Често плача, а мама и тати са притеснени. Опитват се да ме успокоят и мислят, че няма причина да плача и не могат да разберат че плача, защото коремчето ме боли!

Има дни, в които ми е трудно да заспивам и на тати му омръзва да разказва приказки докато заспя. Често дори заспива преди мен!

Понякога се будя нощем, защото коремчето ме боли и ме присвива, като колика, и не ми дава да спя спокойно.

Често като плача не хващам високите честоти, като Пласидо Доминго, защото гласчето ми е малко прегракнало или леко дрезгаво, като на Владимир Висоцки.

А пък докторката ... пак недоволна! Не съм наддал колкото трябва. Бил съм по-малък от връстниците си! Пак даваше съвети на мама с какво и как да ме храни! Можело да съм бил болен от "нещо сериозно"! Ама от какво - не казва на мама!

Не, не съм болен от тежка болест! Просто стомахчето ми страда, не мога да се храня както трябва и затова не раста!

Понякога ме болят ушичките, или ми е запушено нослето, или покашлям леко! Докторката успокоява мама, че всичко е наред, а пък баба казва, че имало летен грип и може и мен да ме е хванало! Горчивите сиропчета, които мама ми дава не помагат! Може и това да е, защото стомахчето ми страда!

Мамо, и ние, малките дечица, понякога имаме киселини и затова плачем, затова сме раздразнителни и неспокойни!